Pest, Mocke, Blayz, Funne, Naster и Poze са "художниците" на София
Тъмна нощ, мокър асфалт, бяла патрулка преследва трима "престъпници". Tова не е сцена от някоя крими история. Всъщност полицаите са си истински и дори имат оръжия, но преследваните не са обикновени апаши. Те носят маски, за да не бъдат разпознати, а тяхното най-страшно оръжие са разноцветни флакони. Момчетата не крадат и не убиват, а просто обичат да творят върху стената на квартални блокове и гаражи. Едни ги смятат за разглезени нехранимайковци, за други обаче те олицетворяват модерното изкуство на ХХI век.
Стени, влакове, седалки в рейсове, асансьори, обществени тоалетни... Всеки уважаващ себе си райтър поставя своя подпис на някое от тези места или на всичките. Бабите само гледат отстрани, цъкат укорително и не могат да се начудят "колко е невъзпитана днешната младеж". Майки и бащи се опитват да проумеят защо децата им се увличат по тези "мацаници". "Човек, който не е живял на улицата, няма как да ни разбере", казва Шазуу, който е един от известните софийски драскачи. В тези думи има доза елитарност, звучат доста ъндърграунд сякаш от устата на някой чернокож от Бронкс. Може би Шаз е прав, може би малко хора разбират тяхното изкуство. Въпреки това има и такива, които намират собствено тълкувание на графитите. Това е и най-голямата награда за драскачите. "Важното е, когато някой човек гледа парчето ти, да изпита поне част от емоцията, която ти си изпитал докато го правиш", обяснява Блейз. "В това е смисълът на цялата ни работа", добавя философски той.
За да достигнеш най-високото ниво в йерархията обаче, трябва доста да се потрудиш. Всеки драскач започва с обикновени скици на лист хартия. "В началото всички те обвиняват, че крадеш идеите на другите", връща се назад Блейз. Според него обаче е необходимо в началото да взаимстваш от някого, за да може след време да измисляш сам скиците си. В повечето случаи обаче, докато прерисуваш нещата на другите, постепенно започваш да съчетаваш отделни елементи и да изграждаш свой собствен стил. Така се усъвършенстваш с години, докато стигнеш до "Меката на графитите" или иначе казано - Галерията на гара Подуяне. Там по стените на един тунел всички известни и не толкова известни драскачи са "окачили" свои произведения. "Ние се опитваме да изразим чувства чрез парчетата си", казва Шазуу.
Като всяка друга страст обаче и графитите крият опасности. "Много от нас са си отнасяли боя за това, че са надраскали някоя стена", разказва Блейз. "Това обаче е част от тръпката", убеден е той. Неговите съмишленици често имат кратки схватки с пазители на обществения ред. Драскачите са измислили решение и на този проблем. Те се събират на групи, наречени crew-та. Едни от най-известните crew-та у нас са CBC, 2SB, LBC, EAK, SAM, CMS и ESPC. Така може част от отбора да си прави парчета, докато другите им пазят гърба. От мерки за сигурност райтърите най-често рисуват на тъмно. В малките часове на нощта, въоръжени с флакони и маркери, художниците авантюристи се отправят към целта си. Задължително са облечени в удобни спортни дрехи, кецове, маска, с която прикриват лицето си и голяма раница - това са всичките им художествени атрибути.
В момента графити сцената в Източна Европа и Азия се развива най-добре. У нас заслуга за това има Министерството на културата, което периодично организира фестове, на които младежите съвсем легално могат да покажат уменията си със спрейовете. Талантливите момчета са търсени и за реклами и флайери. Най-известните в столицата са Pest, Mocke, Blayz, Funne, Esteo, Naster, Sirgo и Poze. И обикновено си намират работа като графични дизайнери. "И в графитите има хляб", казва Блейз. Според него обаче едва 10-15% от всички имат стойност. "Повечето парчета са на 12-годишни момченца, които днес са решили, че да бомбиш е готино", обяснява райтърът. Тяхната мания обикновено преминава за месец, два, а за да си добър драскач, трябва търпение и постоянство.
Най-известният ни стрийт артист Настера (познат още като Nasimo, Naste) подреди изложба в столичната галерия "1908".
Мина СТОЙЧЕВА
Стени, влакове, седалки в рейсове, асансьори, обществени тоалетни... Всеки уважаващ себе си райтър поставя своя подпис на някое от тези места или на всичките. Бабите само гледат отстрани, цъкат укорително и не могат да се начудят "колко е невъзпитана днешната младеж". Майки и бащи се опитват да проумеят защо децата им се увличат по тези "мацаници". "Човек, който не е живял на улицата, няма как да ни разбере", казва Шазуу, който е един от известните софийски драскачи. В тези думи има доза елитарност, звучат доста ъндърграунд сякаш от устата на някой чернокож от Бронкс. Може би Шаз е прав, може би малко хора разбират тяхното изкуство. Въпреки това има и такива, които намират собствено тълкувание на графитите. Това е и най-голямата награда за драскачите. "Важното е, когато някой човек гледа парчето ти, да изпита поне част от емоцията, която ти си изпитал докато го правиш", обяснява Блейз. "В това е смисълът на цялата ни работа", добавя философски той.
За да достигнеш най-високото ниво в йерархията обаче, трябва доста да се потрудиш. Всеки драскач започва с обикновени скици на лист хартия. "В началото всички те обвиняват, че крадеш идеите на другите", връща се назад Блейз. Според него обаче е необходимо в началото да взаимстваш от някого, за да може след време да измисляш сам скиците си. В повечето случаи обаче, докато прерисуваш нещата на другите, постепенно започваш да съчетаваш отделни елементи и да изграждаш свой собствен стил. Така се усъвършенстваш с години, докато стигнеш до "Меката на графитите" или иначе казано - Галерията на гара Подуяне. Там по стените на един тунел всички известни и не толкова известни драскачи са "окачили" свои произведения. "Ние се опитваме да изразим чувства чрез парчетата си", казва Шазуу.
Като всяка друга страст обаче и графитите крият опасности. "Много от нас са си отнасяли боя за това, че са надраскали някоя стена", разказва Блейз. "Това обаче е част от тръпката", убеден е той. Неговите съмишленици често имат кратки схватки с пазители на обществения ред. Драскачите са измислили решение и на този проблем. Те се събират на групи, наречени crew-та. Едни от най-известните crew-та у нас са CBC, 2SB, LBC, EAK, SAM, CMS и ESPC. Така може част от отбора да си прави парчета, докато другите им пазят гърба. От мерки за сигурност райтърите най-често рисуват на тъмно. В малките часове на нощта, въоръжени с флакони и маркери, художниците авантюристи се отправят към целта си. Задължително са облечени в удобни спортни дрехи, кецове, маска, с която прикриват лицето си и голяма раница - това са всичките им художествени атрибути.
В момента графити сцената в Източна Европа и Азия се развива най-добре. У нас заслуга за това има Министерството на културата, което периодично организира фестове, на които младежите съвсем легално могат да покажат уменията си със спрейовете. Талантливите момчета са търсени и за реклами и флайери. Най-известните в столицата са Pest, Mocke, Blayz, Funne, Esteo, Naster, Sirgo и Poze. И обикновено си намират работа като графични дизайнери. "И в графитите има хляб", казва Блейз. Според него обаче едва 10-15% от всички имат стойност. "Повечето парчета са на 12-годишни момченца, които днес са решили, че да бомбиш е готино", обяснява райтърът. Тяхната мания обикновено преминава за месец, два, а за да си добър драскач, трябва търпение и постоянство.
Най-известният ни стрийт артист Настера (познат още като Nasimo, Naste) подреди изложба в столичната галерия "1908".
Мина СТОЙЧЕВА
No comments:
Post a Comment